Интернет. Прекрасно. Хора. Мога да споделя всичко. И ще го направя. Живот няма. Но съм сам. Сам самичък в интернет самотата. Хиляди животи минават пред очите ми, но нито един не може да ми вдъхне доверието, което търся. Какво е интернет? Ето това ме притеснява. Защото не знам правилния отговор. Да, ще споделя всичко, но кой ще ме чуе? Искам да умра. Искам да умра, защото животът навън е твърде строг към мен. А интернет прозорецът ми стои отворен. Безмълвен, чакайки моята реакция.
Дали има живот след интернет? Интернетът ли е най-голямото ми постижение? Очаквам одобрение от приятели, пак там, в безмълвния прозорец. А навън вали. НАВЪН. Има ли нещо, което може да ме накара да изляза навън, след като интернетът ми дава толкова много? Ще изляза. Днес е денят, в който ще отворя щорите и ще видя светът навън. Не мога. Тъмно чувство в мен напира – Навън е неприязън и неприятни хора и неприятни срещи, и неприятни случки и... Ще стоя. Интернет ми дава толкова много. За Бога, та аз имам достъп до световното познание! Защо не съм щастлив?! Защото не мога да попия от него. Длъжен съм постоянно да гледам негативни послания по този и нечий адрес, чета празни изречения.
А децата навън играят. Като пораснат и те ще станат като мен – интернет самотници. Мрежата ще диктува техния живот, а те ще бъдат в интернет. А навън пече слънце. Поне така мисля. Не съм отворил щорите, защото се страхувам от истинския живот. Животът, който винаги съм искал да живея. Страх и нищо друго. Може би празнота... И интернет самота.
Осъзнавайки, че бих могъл да науча програмни компютърни езици, чужди езици, чат езици... Стоя и се рея в безброй информация. Повечето ненужна. Но на кого му пука? Аз съм модерен човек, разчитащ на интернет. Достъпът, който ме прави извратен, продажен, лицемер, знаещ, можещ, единствен. Моето светилище. А навън заваля.
Не, все още не съм отворил щорите. А, някой ми пише. Поредното „Здравей“, с поредния отговор „Здрасти“. Толкова много знания, а толкова малко думи. Празни приказки по никое време. Запълват и без това моето безрвемие. А навън лае куче.
Има ли живот навън? Не знам. И надали скоро ще успея да се пречупя да погледна през прозореца – защото там бе тихо и спокойно. И всичко навън бе илюзия. Всичко навън бе изкуствено. Всичко навън бе само в моята глава...
- „Пет лева и четиридесет стотинки.“, промълви диалектен глас.
- „Ъ?“, отговорих аз.
- „Пет лева и четиридесет стотинки.“, ми отвърна мързеливо таксиметровия шофьор.
- „Да, ето“, казах му, като му подадох банкнота от пет лева и монета от петдесет стотинки.
- „Кютюк!“, отвърна той и запали гумите...
Явно бях заспал, защото не усетих кога се озовах пред моята малка къщичка. Малка спретната къщурка, без липи отпред.
Следва продължение...
От къде ме познаваш ???
Кога успя да ме разгадаеш ???
Никой да този момент (даже и най-близките ми роднини и приятели от детсто) не са правили подобна абсолютно точна дисекция както на душевното ми състояние, така и на действията ми. Изглежда ме познаваш по-добре от самия мен.
Поздрави за поста;
Поздрави за анализа, който си ми направил, без да ме познаваш
03.04.2012 13:40
Правопропорционално или обратнопропорционално ?
08.04.2012 05:29
Радвам се, че все още има хора, който не са интернет зомбита.
Поздрав: Истината за интернет